Политическа аритметика

На 7 ноемрви 1690 година на новия английски крал Вилхелм III, принц Оранский, който се бил изкачил на престола преди година, сменяйки с безкръвен преврат краля – католик Яков II, поднесли подарък – научен манускрипт. Страната преживявала трудни времена, и на краля навярно би му доставила удоволствие основната идея на написаната от авторитетен автор книга, в която убедително се доказвало, че Англия я очаква епоха на величие и разцвет.

Книгата била написана от сър Уилям Пети, професор по анатомия в Оксфордския Университет и главен лекар на английската армия в Ирландия. Пети починал през 1687 година, и книгата била поднесена на краля от неговия син, граф Шелбурн. От книгата следвало, че:

-      

•  Неголяма по територия и населения страна напълно може да се сравнява със своите по-големи съседи по мощ и богатство за сметка на по-разумната вътрешна и външна политика, а също и чрез развитие на търговията и промишлеността;
• Нищо на света не пречи на Англия (и Холандия) да станат също толкова велики морски държави като Франция;
• Територията и на населението на Английското кралство напълно му позволяват да съперничи на Франция в богатство и влияние;
• Всички препятствия за ръста на могъществото на Англия са временни и преодолими;
• За последните 100 години силата и богатството на Англия непрекъснато са нараствали;
• Събирайки в качеството на данъци само една десета част  от доходите на своите поданици Англия, при правилна постановка на делата, може да поддържа не само стохилядна армия, мощен флот и кавалерия, но и да плаща всичките си държавни разходи; 
•  Много от поданиците на краля просто нямат работа, но станата и краля могат да получават един милион фунта годишно, обезпечавайки тези хора с достойни занимания и предоставяйки им възможност да станат пълноценни граждани;
• Страната е достатъчно богата, а нейното население доста изкусно в занаятите и трудолюбиво, което позволява на страната да стане водеща в световната търговия.

С други думи, Англия била готова за величието. На какво се е основавал Пети, правейки такива многообещаващи изводи? Неговата книга се казвала „Политическа аритметика“ и той претендирал за превръщането на политиката в наука. Подобно на Нютон, който при създаването на Теорията за гравитацията се е основавал на количествените измерения и изводи на астрономите Тихо Браге и Йохан Кеплер, Пети се е опирал на числата като доказателство на здравото състояние на английското общество. В своята книга, Пети пише:

„Използваният от мен метод все пак е необичаен, защото вместо да употребявам думи само в сравнителна и превъзходна степен и да прибягвам към умозрителни аргументи, аз предпочетох да изразявам своите мисли с числа, теглилки и мерки (аз отдавна желаех да направя това, за да покажа какво е политическа аритметика), употребявайки само аргументи, идващи от чувствения опит, и разглеждайки само причините, които имат видимо основание в природата. Това, което зависи от непостоянството на умовете, мненията, желанията и страстите на отделните хора, аз оставям на другиго“.

С други думи, при оценката на обществените явления Пети е изхождал не от мъглявите разсъждения за природата на човека и държавата, а от показатели, които могат да бъдат измерени и оценени количествено. Той е вярвал, че създадената от него политическа аритметика, ще позволи на монарси и управници да управляват човечеството на основата на предлаганите научни принципи, а не на ирационалното мислене и поведение, което е свойствено за хората.

Интелектуалната смелост в идеята на Пети поразява и днес, три столетия след написването на неговата книга. Учени и политици и до днес спорят за това, доколко постъпките на хората се определят от разума и логиката, и доколко – от капризи и предразсъдъци. В книгата „Човек, държава и война“ (1954) Кенет Валц мечтае за времето, когато международните отношения ще се основават на рационални теории, а не на догми и политическа риторика. „При липса на развита теория, - пише той,  - постъпките и реакциите на съвременните политици почти винаги се диктуват от техния характер и възпитание, а не от реалитито на международната обстановка“.

Откъс от книгата на Филип Бол „Критическата маса. Как едни явления пораждат други"

Методи за познание на битието. Креационизъм.

Светогледът на човека по своята природа е антропоцентричен. Колкото хора съществуват, толкова и въпроси си задават: "Откъде сме?", "Какво е нашето място в света?" Човекът е централен обект в митологиите и религиите на много народи. Той е и основен за съвременната наука. При различните времена и народи са възниквали различни отговори на тези въпроси.

Съществуват три глобални подхода, три основни гледни точки за възникването на човека: религиозен, философски и научен.

РЕЛИГИОЗНИЯТ ПОДХОД се опира на вяра и предания, обикновено за него не се изисква някакви допълнителни потвърждения относно неговата правота.

ФИЛОСОФСКИЯТ ПОДХОД се опира на някакъв първоначален набор от аксиоми, от които по пътя на умозаключения философът строи своята картина за света.

НАУЧНИЯТ ПОДХОД се опира на факти, установени в хода на наблюдения и експерименти. За обяснение на връзката между тези факти се издига хипотеза, която подлежи на проверка с нови наблюдения и, по възможност, експерименти, в резултат на което или се отхвърля (тогава се издига нова хипотеза), или се потвърждава и става теория. По-нататък новите факти могат да опровергаят теорията, и в такъв случай се издига следваща хипотеза, по-добре отговаряща на цялата съвкупност от наблюдения.

И религиозните, и философските, и научните възгледи с времето са се променяли, влияели са си един на друг и причудливо са се преплитали. Понякога е крайно сложно да се ориентираш към коя област на културата да отнесеш една или друга концепция. Количеството на съществуващите възгледи е огромно. Невъзможно е в кратко изложение да се разгледат, макар и да са три. По-надолу ще се опитаме да разгледаме макар и най-главните от тях, тези, които най-много са повлияли върху светогледа на хората.

Сила на Духа: креационизъм

Креационизъм (лат. creatio – сътворение, създание) – религиозна концепция, съгласно която човек е бил създаден от някакво висше същество - Бог или няколко богове - в резултат на свръхестествен творчески акт.

Религиозният светоглед е най-стария засвидетелстван в писмената традиция. Племена с примитивна култура обикновено са си избирали прародител от различни животни: индианците - делауери са считали за свой родоначалник орела, индианците - осаги - охлюва, айните и папуасите от залива на Морсби - кучето, древните датчани и шведи - мечката. При някои народи, например малайците и тибетците, са битували представи за възникването на човека от маймуната. А напротив, южните араби, древните мексиканци и негрите от бреговете на Лоанго са считали маймуните за подивели хора, на които боговете са се разгневили. Конкретните начини за създаване на човека, съгласно различните религии са много разнообразни. Според едни религии хората са се появили от само себе си, съгласно друго - са създадени от бога, от дихание, от захарна тръстика, от собственото тяло и от единна мисъл.

В света съществуват огромно множество религии, но като цяло креационизма може да се раздели на ортодоксален (или антиеволюционен) и еволюционен. Теолозите-антиеволюционисти считат за единствена вярна гледната точка изложена в предания, в християнството - в Библията. Ортодоксалният креационизъм не изисква никакви доказателства, опира се на вярата, а научните данни - игнорира. Съгласно Библията, човекът, както и другите живи организми, са били създадени от Бога в резултат на едномоментен творчески акт и по-нататък не са се променяли. Поддръжниците на тази версия или игнорират доказателствата за продължителната биологическа еволюция, или ги считат за резултат на други, по-ранни и, възможно, неудачни творения (макар че може ли да има неудачи при Творец?). Някои теолози признават съществуването на хора от миналото, отличаващи се от сегашните, но отричат каквато и да била тяхна приемственост със съвременното население.

Теолозите - еволюционисти признават възможността за биологична еволюция. Според тях, видовете животни могат да се превръщат едно в друго, но все пак направляваща при това е силата на Бога. Човекът също може да е възникнал от по-ниско организирани същества, но все пак неговия дух е оставал непроменен от момента на първоначалното творение, а самите изменения са ставали под контрола и според желанието на Твореца. Западният креационизъм официално стои на позициите на еволюционния креационизъм. Енцикликата от 1950 година на папа Пия XII "Humani generis" допуска, че Бог може да е създал не готов човек, а маймуноподобно същество, влагайки все пак в него безсмъртна душа. Това положение след това се е потвърждавало и от други папи, например Йоан Павел II през 1996 година, който в посланието на Папската академия на науките пише, че "новите открития ни убеждават, че еволюцията трябва да се признае като повече от хипотеза".

Забавно е, че за милиони вярващи мнението на римския папа по този въпрод означава несравнимо повече, отколкото мнението на хиляди учени, които са посветили своя живот на науката и които се опират на изискванията на други хиляди учени. В православието единна официална гледна точка по въпросите за еволюционното развитие няма. На практика довежда до там, че разни православни свещеници интерпретират моменти от възникването на човека съвършено различно, от чисто православен вариант до католически еволюционно-креационистки.

Съвременните креационисти провеждат многочислени изследвания с цел да докажат липсата на приемственост на древните хора със съвременните или пък - съществуването на хората в съвременния им вид в дълбока древност. За това те използват същите материали като антрополозите, макар че гледат на тях от друг зрителен ъгъл. Както показва практиката, креационистите в своите построения се опират на палеоантропологически находки с неясни датировки или условия на намирането им, игнорирайки голяма част от останалите материали.

Освен това, нерядко креационистите оперират некоректно о гледна точка на научните методи. Тяхната критика се изсипва върху тези области на науката, които не са все още достатъчно и напълно осветени, т.н. "бели петна на науката", или непознати за самите креационисти; обикновено такива разсъждения произвеждат впечатление на хора, които са недостатъчно запознати с биологията и антропологията. Голяма част от креационистите се занимават именно с критика, макар че върху критика своя концепция не можеш да построиш, а собствени независими материали и доводи при тях няма. Впрочем, трябва да се признае, че учените имат някаква полза от креационистите: последните служат като добър индикатор за разбирането, достъпността и популярността на резултатите от научните изследвания върху широката публика, допълнителен стимул за нови работи.

Струва си да се отбележи, че броя на креационистките течения, както и на философските, и научните, е доста голям. В Русия те почти не са представени, макар че значителен брой учени-естествоизпитатели са склонни към подобен светоглед.


Станислав Дробишевски, антрополог

Научен атеизъм: бог не е нужен за обяснение на всичко съществуващо

В моите представи, атеизмът, още повече научния атеизъм, трябва не само да критикува религиозните заблуди, но и да обяснява тези заблуди. Освен това е необходимо да се разбере, защо хората вярват. Само тогава прилагателното "научен" ще има смисъл.

Религията е не само вяра в бога, не само лъжлив отговор на въпроси за устройството на света и Вселената, това е някаква организация в живота на хората, свързана с обреди, традиции и празници. Религиозната вяра се е превърнала в някакъв вид национален патриотизъм за който вярващият е готов да се сражава, дори и да загине.

Най-известното обяснение за религиозната вяра - това е непросветеността на хората. И като антитеза - само просвещението може да способства за усвояването на атеизма от хората. През 21 век научните достижения и знания са достигнали високо ниво, в училищните програми отдавна са включени физика, астрономия и биология, а религията "живее".

Защо религията е толкова устойчива?

Религията е възникнала в древни времена, ако мога така да се изразя - в "детството" на човечеството, когато инфантилното мислене е било в превес над критическото. Хората тогава не са имали научни знания и са се доверявали единствено на своите чувства.

Вярата по принцип не е само религиозна. Вярата е едно състояние на човешкия ум, при което информацията, която постъпва в съзнанието отвън се възприема като истина, без никакви доказателства, или възможно е, с минимални обяснения. Най-обикновения пример за подобно възприемане на информация откриваме в детската възраст. Детето охотно вярва на това, което му говорят родителите и други възрастни,. Приказки, митове, поучения - детето възприема като нещо, което се случва в действителност. След получаване на образование и жизнен опит у детето се развива критично мислене и то започва да възприема информацията не на вяра, а обработвайки я съвместно с полученото образование. В зряла възраст инфантилното възприемане на информация остава, но неговия дял по отношение на критичното мислене е по-малък. Това зависи от много неща: способността да се мисли логично, възпитание, образование, области на информация и т.н.

Между другото, чисто психологически, атеизма също е вяра. Атеистите вярват, че науката може да обясни всички събития, макар и да има още много необяснено. Разликата между атеизма и инфантилната религиозна вяра е, че атеизма се опита на критичното мислене, основано на научни знания, които са доказали своята достоверност.

Богът е създаден от човешкия разум. Еволюцията, създавайки живите същества, и е снабдила с чувствителни органи, които да възприемат информация отвътре и отвън, позволявайки им по този начин да се ориентират в окръжаващата среда. Освен това еволюцията е създала централен орган за обработване на тази информация - мозъка, който ръководи действията на живите същества. Колкото по-развито е, в еволюционен смисъл живото същество, толкова по-съвършен е неговия мозък. Лъвове, тигри, вълци и т.н. се ориентират във външната среда, като техния мозък им позволява не само да се ориентират, но и да правят планове за лов, да осъществяват атаки и други действия с които обезпечават своето изхранване. Прието да се казва, че живите същества в своите действия се ръководят от инстинктите. Това управление на информацията в значителна степен е заложено в природата или ДНК.

Човекът, за разлика от останалия жив свят се отличава с развитие на абстрактно мислене. Това абстрактно мислене е въвело човека в размишления и обработка на информацията за своето съществуване, за смисъла на това съществуване и за окръжаващия свят.

Първоначално, информацията за подобни размишления е идвала от наблюдението на окръжаващия свят и от борбата за оцеляване. И така в хода на еволюцията бог се появил като резултат от човешкото мислене. Атеистът спокойно би отреагирал със своя въпрос: а откъде се е взел бог? И може да получи само един отговор : бог е вечен. Или още по-мистичното: бог е извън времето.

Но времето все съществува, науката се развива и бог не е нужен за обяснение на всичко съществуващо.