В моите представи, атеизмът, още повече научния атеизъм, трябва не само да критикува религиозните заблуди, но и да обяснява тези заблуди. Освен това е необходимо да се разбере, защо хората вярват. Само тогава прилагателното "научен" ще има смисъл.
Религията е не само вяра в бога, не само лъжлив отговор на въпроси за устройството на света и Вселената, това е някаква организация в живота на хората, свързана с обреди, традиции и празници. Религиозната вяра се е превърнала в някакъв вид национален патриотизъм за който вярващият е готов да се сражава, дори и да загине.
Най-известното обяснение за религиозната вяра - това е непросветеността на хората. И като антитеза - само просвещението може да способства за усвояването на атеизма от хората. През 21 век научните достижения и знания са достигнали високо ниво, в училищните програми отдавна са включени физика, астрономия и биология, а религията "живее".
Защо религията е толкова устойчива?
Религията е възникнала в древни времена, ако мога така да се изразя - в "детството" на човечеството, когато инфантилното мислене е било в превес над критическото. Хората тогава не са имали научни знания и са се доверявали единствено на своите чувства.
Вярата по принцип не е само религиозна. Вярата е едно състояние на човешкия ум, при което информацията, която постъпва в съзнанието отвън се възприема като истина, без никакви доказателства, или възможно е, с минимални обяснения. Най-обикновения пример за подобно възприемане на информация откриваме в детската възраст. Детето охотно вярва на това, което му говорят родителите и други възрастни,. Приказки, митове, поучения - детето възприема като нещо, което се случва в действителност. След получаване на образование и жизнен опит у детето се развива критично мислене и то започва да възприема информацията не на вяра, а обработвайки я съвместно с полученото образование. В зряла възраст инфантилното възприемане на информация остава, но неговия дял по отношение на критичното мислене е по-малък. Това зависи от много неща: способността да се мисли логично, възпитание, образование, области на информация и т.н.
Между другото, чисто психологически, атеизма също е вяра. Атеистите вярват, че науката може да обясни всички събития, макар и да има още много необяснено. Разликата между атеизма и инфантилната религиозна вяра е, че атеизма се опита на критичното мислене, основано на научни знания, които са доказали своята достоверност.
Богът е създаден от човешкия разум. Еволюцията, създавайки живите същества, и е снабдила с чувствителни органи, които да възприемат информация отвътре и отвън, позволявайки им по този начин да се ориентират в окръжаващата среда. Освен това еволюцията е създала централен орган за обработване на тази информация - мозъка, който ръководи действията на живите същества. Колкото по-развито е, в еволюционен смисъл живото същество, толкова по-съвършен е неговия мозък. Лъвове, тигри, вълци и т.н. се ориентират във външната среда, като техния мозък им позволява не само да се ориентират, но и да правят планове за лов, да осъществяват атаки и други действия с които обезпечават своето изхранване. Прието да се казва, че живите същества в своите действия се ръководят от инстинктите. Това управление на информацията в значителна степен е заложено в природата или ДНК.
Човекът, за разлика от останалия жив свят се отличава с развитие на абстрактно мислене. Това абстрактно мислене е въвело човека в размишления и обработка на информацията за своето съществуване, за смисъла на това съществуване и за окръжаващия свят.
Първоначално, информацията за подобни размишления е идвала от наблюдението на окръжаващия свят и от борбата за оцеляване. И така в хода на еволюцията бог се появил като резултат от човешкото мислене. Атеистът спокойно би отреагирал със своя въпрос: а откъде се е взел бог? И може да получи само един отговор : бог е вечен. Или още по-мистичното: бог е извън времето.
Но времето все съществува, науката се развива и бог не е нужен за обяснение на всичко съществуващо.
Религията е не само вяра в бога, не само лъжлив отговор на въпроси за устройството на света и Вселената, това е някаква организация в живота на хората, свързана с обреди, традиции и празници. Религиозната вяра се е превърнала в някакъв вид национален патриотизъм за който вярващият е готов да се сражава, дори и да загине.
Най-известното обяснение за религиозната вяра - това е непросветеността на хората. И като антитеза - само просвещението може да способства за усвояването на атеизма от хората. През 21 век научните достижения и знания са достигнали високо ниво, в училищните програми отдавна са включени физика, астрономия и биология, а религията "живее".
Защо религията е толкова устойчива?
Религията е възникнала в древни времена, ако мога така да се изразя - в "детството" на човечеството, когато инфантилното мислене е било в превес над критическото. Хората тогава не са имали научни знания и са се доверявали единствено на своите чувства.
Вярата по принцип не е само религиозна. Вярата е едно състояние на човешкия ум, при което информацията, която постъпва в съзнанието отвън се възприема като истина, без никакви доказателства, или възможно е, с минимални обяснения. Най-обикновения пример за подобно възприемане на информация откриваме в детската възраст. Детето охотно вярва на това, което му говорят родителите и други възрастни,. Приказки, митове, поучения - детето възприема като нещо, което се случва в действителност. След получаване на образование и жизнен опит у детето се развива критично мислене и то започва да възприема информацията не на вяра, а обработвайки я съвместно с полученото образование. В зряла възраст инфантилното възприемане на информация остава, но неговия дял по отношение на критичното мислене е по-малък. Това зависи от много неща: способността да се мисли логично, възпитание, образование, области на информация и т.н.
Между другото, чисто психологически, атеизма също е вяра. Атеистите вярват, че науката може да обясни всички събития, макар и да има още много необяснено. Разликата между атеизма и инфантилната религиозна вяра е, че атеизма се опита на критичното мислене, основано на научни знания, които са доказали своята достоверност.
Богът е създаден от човешкия разум. Еволюцията, създавайки живите същества, и е снабдила с чувствителни органи, които да възприемат информация отвътре и отвън, позволявайки им по този начин да се ориентират в окръжаващата среда. Освен това еволюцията е създала централен орган за обработване на тази информация - мозъка, който ръководи действията на живите същества. Колкото по-развито е, в еволюционен смисъл живото същество, толкова по-съвършен е неговия мозък. Лъвове, тигри, вълци и т.н. се ориентират във външната среда, като техния мозък им позволява не само да се ориентират, но и да правят планове за лов, да осъществяват атаки и други действия с които обезпечават своето изхранване. Прието да се казва, че живите същества в своите действия се ръководят от инстинктите. Това управление на информацията в значителна степен е заложено в природата или ДНК.
Човекът, за разлика от останалия жив свят се отличава с развитие на абстрактно мислене. Това абстрактно мислене е въвело човека в размишления и обработка на информацията за своето съществуване, за смисъла на това съществуване и за окръжаващия свят.
Първоначално, информацията за подобни размишления е идвала от наблюдението на окръжаващия свят и от борбата за оцеляване. И така в хода на еволюцията бог се появил като резултат от човешкото мислене. Атеистът спокойно би отреагирал със своя въпрос: а откъде се е взел бог? И може да получи само един отговор : бог е вечен. Или още по-мистичното: бог е извън времето.
Но времето все съществува, науката се развива и бог не е нужен за обяснение на всичко съществуващо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар