Светогледът на човека по своята природа е антропоцентричен. Колкото хора съществуват, толкова и въпроси си задават: "Откъде сме?", "Какво е нашето място в света?" Човекът е централен обект в митологиите и религиите на много народи. Той е и основен за съвременната наука. При различните времена и народи са възниквали различни отговори на тези въпроси.
Съществуват три глобални подхода, три основни гледни точки за възникването на човека: религиозен, философски и научен.
РЕЛИГИОЗНИЯТ ПОДХОД се опира на вяра и предания, обикновено за него не се изисква някакви допълнителни потвърждения относно неговата правота.
ФИЛОСОФСКИЯТ ПОДХОД се опира на някакъв първоначален набор от аксиоми, от които по пътя на умозаключения философът строи своята картина за света.
НАУЧНИЯТ ПОДХОД се опира на факти, установени в хода на наблюдения и експерименти. За обяснение на връзката между тези факти се издига хипотеза, която подлежи на проверка с нови наблюдения и, по възможност, експерименти, в резултат на което или се отхвърля (тогава се издига нова хипотеза), или се потвърждава и става теория. По-нататък новите факти могат да опровергаят теорията, и в такъв случай се издига следваща хипотеза, по-добре отговаряща на цялата съвкупност от наблюдения.
И религиозните, и философските, и научните възгледи с времето са се променяли, влияели са си един на друг и причудливо са се преплитали. Понякога е крайно сложно да се ориентираш към коя област на културата да отнесеш една или друга концепция. Количеството на съществуващите възгледи е огромно. Невъзможно е в кратко изложение да се разгледат, макар и да са три. По-надолу ще се опитаме да разгледаме макар и най-главните от тях, тези, които най-много са повлияли върху светогледа на хората.
Сила на Духа: креационизъм
Креационизъм (лат. creatio – сътворение, създание) – религиозна концепция, съгласно която човек е бил създаден от някакво висше същество - Бог или няколко богове - в резултат на свръхестествен творчески акт.
Религиозният светоглед е най-стария засвидетелстван в писмената традиция. Племена с примитивна култура обикновено са си избирали прародител от различни животни: индианците - делауери са считали за свой родоначалник орела, индианците - осаги - охлюва, айните и папуасите от залива на Морсби - кучето, древните датчани и шведи - мечката. При някои народи, например малайците и тибетците, са битували представи за възникването на човека от маймуната. А напротив, южните араби, древните мексиканци и негрите от бреговете на Лоанго са считали маймуните за подивели хора, на които боговете са се разгневили. Конкретните начини за създаване на човека, съгласно различните религии са много разнообразни. Според едни религии хората са се появили от само себе си, съгласно друго - са създадени от бога, от дихание, от захарна тръстика, от собственото тяло и от единна мисъл.
В света съществуват огромно множество религии, но като цяло креационизма може да се раздели на ортодоксален (или антиеволюционен) и еволюционен. Теолозите-антиеволюционисти считат за единствена вярна гледната точка изложена в предания, в християнството - в Библията. Ортодоксалният креационизъм не изисква никакви доказателства, опира се на вярата, а научните данни - игнорира. Съгласно Библията, човекът, както и другите живи организми, са били създадени от Бога в резултат на едномоментен творчески акт и по-нататък не са се променяли. Поддръжниците на тази версия или игнорират доказателствата за продължителната биологическа еволюция, или ги считат за резултат на други, по-ранни и, възможно, неудачни творения (макар че може ли да има неудачи при Творец?). Някои теолози признават съществуването на хора от миналото, отличаващи се от сегашните, но отричат каквато и да била тяхна приемственост със съвременното население.
Теолозите - еволюционисти признават възможността за биологична еволюция. Според тях, видовете животни могат да се превръщат едно в друго, но все пак направляваща при това е силата на Бога. Човекът също може да е възникнал от по-ниско организирани същества, но все пак неговия дух е оставал непроменен от момента на първоначалното творение, а самите изменения са ставали под контрола и според желанието на Твореца. Западният креационизъм официално стои на позициите на еволюционния креационизъм. Енцикликата от 1950 година на папа Пия XII "Humani generis" допуска, че Бог може да е създал не готов човек, а маймуноподобно същество, влагайки все пак в него безсмъртна душа. Това положение след това се е потвърждавало и от други папи, например Йоан Павел II през 1996 година, който в посланието на Папската академия на науките пише, че "новите открития ни убеждават, че еволюцията трябва да се признае като повече от хипотеза".
Забавно е, че за милиони вярващи мнението на римския папа по този въпрод означава несравнимо повече, отколкото мнението на хиляди учени, които са посветили своя живот на науката и които се опират на изискванията на други хиляди учени. В православието единна официална гледна точка по въпросите за еволюционното развитие няма. На практика довежда до там, че разни православни свещеници интерпретират моменти от възникването на човека съвършено различно, от чисто православен вариант до католически еволюционно-креационистки.
Съвременните креационисти провеждат многочислени изследвания с цел да докажат липсата на приемственост на древните хора със съвременните или пък - съществуването на хората в съвременния им вид в дълбока древност. За това те използват същите материали като антрополозите, макар че гледат на тях от друг зрителен ъгъл. Както показва практиката, креационистите в своите построения се опират на палеоантропологически находки с неясни датировки или условия на намирането им, игнорирайки голяма част от останалите материали.
Освен това, нерядко креационистите оперират некоректно о гледна точка на научните методи. Тяхната критика се изсипва върху тези области на науката, които не са все още достатъчно и напълно осветени, т.н. "бели петна на науката", или непознати за самите креационисти; обикновено такива разсъждения произвеждат впечатление на хора, които са недостатъчно запознати с биологията и антропологията. Голяма част от креационистите се занимават именно с критика, макар че върху критика своя концепция не можеш да построиш, а собствени независими материали и доводи при тях няма. Впрочем, трябва да се признае, че учените имат някаква полза от креационистите: последните служат като добър индикатор за разбирането, достъпността и популярността на резултатите от научните изследвания върху широката публика, допълнителен стимул за нови работи.
Струва си да се отбележи, че броя на креационистките течения, както и на философските, и научните, е доста голям. В Русия те почти не са представени, макар че значителен брой учени-естествоизпитатели са склонни към подобен светоглед.
Станислав Дробишевски, антрополог
Съществуват три глобални подхода, три основни гледни точки за възникването на човека: религиозен, философски и научен.
РЕЛИГИОЗНИЯТ ПОДХОД се опира на вяра и предания, обикновено за него не се изисква някакви допълнителни потвърждения относно неговата правота.
ФИЛОСОФСКИЯТ ПОДХОД се опира на някакъв първоначален набор от аксиоми, от които по пътя на умозаключения философът строи своята картина за света.
НАУЧНИЯТ ПОДХОД се опира на факти, установени в хода на наблюдения и експерименти. За обяснение на връзката между тези факти се издига хипотеза, която подлежи на проверка с нови наблюдения и, по възможност, експерименти, в резултат на което или се отхвърля (тогава се издига нова хипотеза), или се потвърждава и става теория. По-нататък новите факти могат да опровергаят теорията, и в такъв случай се издига следваща хипотеза, по-добре отговаряща на цялата съвкупност от наблюдения.
И религиозните, и философските, и научните възгледи с времето са се променяли, влияели са си един на друг и причудливо са се преплитали. Понякога е крайно сложно да се ориентираш към коя област на културата да отнесеш една или друга концепция. Количеството на съществуващите възгледи е огромно. Невъзможно е в кратко изложение да се разгледат, макар и да са три. По-надолу ще се опитаме да разгледаме макар и най-главните от тях, тези, които най-много са повлияли върху светогледа на хората.
Сила на Духа: креационизъм
Креационизъм (лат. creatio – сътворение, създание) – религиозна концепция, съгласно която човек е бил създаден от някакво висше същество - Бог или няколко богове - в резултат на свръхестествен творчески акт.
Религиозният светоглед е най-стария засвидетелстван в писмената традиция. Племена с примитивна култура обикновено са си избирали прародител от различни животни: индианците - делауери са считали за свой родоначалник орела, индианците - осаги - охлюва, айните и папуасите от залива на Морсби - кучето, древните датчани и шведи - мечката. При някои народи, например малайците и тибетците, са битували представи за възникването на човека от маймуната. А напротив, южните араби, древните мексиканци и негрите от бреговете на Лоанго са считали маймуните за подивели хора, на които боговете са се разгневили. Конкретните начини за създаване на човека, съгласно различните религии са много разнообразни. Според едни религии хората са се появили от само себе си, съгласно друго - са създадени от бога, от дихание, от захарна тръстика, от собственото тяло и от единна мисъл.
В света съществуват огромно множество религии, но като цяло креационизма може да се раздели на ортодоксален (или антиеволюционен) и еволюционен. Теолозите-антиеволюционисти считат за единствена вярна гледната точка изложена в предания, в християнството - в Библията. Ортодоксалният креационизъм не изисква никакви доказателства, опира се на вярата, а научните данни - игнорира. Съгласно Библията, човекът, както и другите живи организми, са били създадени от Бога в резултат на едномоментен творчески акт и по-нататък не са се променяли. Поддръжниците на тази версия или игнорират доказателствата за продължителната биологическа еволюция, или ги считат за резултат на други, по-ранни и, възможно, неудачни творения (макар че може ли да има неудачи при Творец?). Някои теолози признават съществуването на хора от миналото, отличаващи се от сегашните, но отричат каквато и да била тяхна приемственост със съвременното население.
Теолозите - еволюционисти признават възможността за биологична еволюция. Според тях, видовете животни могат да се превръщат едно в друго, но все пак направляваща при това е силата на Бога. Човекът също може да е възникнал от по-ниско организирани същества, но все пак неговия дух е оставал непроменен от момента на първоначалното творение, а самите изменения са ставали под контрола и според желанието на Твореца. Западният креационизъм официално стои на позициите на еволюционния креационизъм. Енцикликата от 1950 година на папа Пия XII "Humani generis" допуска, че Бог може да е създал не готов човек, а маймуноподобно същество, влагайки все пак в него безсмъртна душа. Това положение след това се е потвърждавало и от други папи, например Йоан Павел II през 1996 година, който в посланието на Папската академия на науките пише, че "новите открития ни убеждават, че еволюцията трябва да се признае като повече от хипотеза".
Забавно е, че за милиони вярващи мнението на римския папа по този въпрод означава несравнимо повече, отколкото мнението на хиляди учени, които са посветили своя живот на науката и които се опират на изискванията на други хиляди учени. В православието единна официална гледна точка по въпросите за еволюционното развитие няма. На практика довежда до там, че разни православни свещеници интерпретират моменти от възникването на човека съвършено различно, от чисто православен вариант до католически еволюционно-креационистки.
Съвременните креационисти провеждат многочислени изследвания с цел да докажат липсата на приемственост на древните хора със съвременните или пък - съществуването на хората в съвременния им вид в дълбока древност. За това те използват същите материали като антрополозите, макар че гледат на тях от друг зрителен ъгъл. Както показва практиката, креационистите в своите построения се опират на палеоантропологически находки с неясни датировки или условия на намирането им, игнорирайки голяма част от останалите материали.
Освен това, нерядко креационистите оперират некоректно о гледна точка на научните методи. Тяхната критика се изсипва върху тези области на науката, които не са все още достатъчно и напълно осветени, т.н. "бели петна на науката", или непознати за самите креационисти; обикновено такива разсъждения произвеждат впечатление на хора, които са недостатъчно запознати с биологията и антропологията. Голяма част от креационистите се занимават именно с критика, макар че върху критика своя концепция не можеш да построиш, а собствени независими материали и доводи при тях няма. Впрочем, трябва да се признае, че учените имат някаква полза от креационистите: последните служат като добър индикатор за разбирането, достъпността и популярността на резултатите от научните изследвания върху широката публика, допълнителен стимул за нови работи.
Струва си да се отбележи, че броя на креационистките течения, както и на философските, и научните, е доста голям. В Русия те почти не са представени, макар че значителен брой учени-естествоизпитатели са склонни към подобен светоглед.
Станислав Дробишевски, антрополог