Политическа аритметика

На 7 ноемрви 1690 година на новия английски крал Вилхелм III, принц Оранский, който се бил изкачил на престола преди година, сменяйки с безкръвен преврат краля – католик Яков II, поднесли подарък – научен манускрипт. Страната преживявала трудни времена, и на краля навярно би му доставила удоволствие основната идея на написаната от авторитетен автор книга, в която убедително се доказвало, че Англия я очаква епоха на величие и разцвет.

Книгата била написана от сър Уилям Пети, професор по анатомия в Оксфордския Университет и главен лекар на английската армия в Ирландия. Пети починал през 1687 година, и книгата била поднесена на краля от неговия син, граф Шелбурн. От книгата следвало, че:

-      

•  Неголяма по територия и населения страна напълно може да се сравнява със своите по-големи съседи по мощ и богатство за сметка на по-разумната вътрешна и външна политика, а също и чрез развитие на търговията и промишлеността;
• Нищо на света не пречи на Англия (и Холандия) да станат също толкова велики морски държави като Франция;
• Територията и на населението на Английското кралство напълно му позволяват да съперничи на Франция в богатство и влияние;
• Всички препятствия за ръста на могъществото на Англия са временни и преодолими;
• За последните 100 години силата и богатството на Англия непрекъснато са нараствали;
• Събирайки в качеството на данъци само една десета част  от доходите на своите поданици Англия, при правилна постановка на делата, може да поддържа не само стохилядна армия, мощен флот и кавалерия, но и да плаща всичките си държавни разходи; 
•  Много от поданиците на краля просто нямат работа, но станата и краля могат да получават един милион фунта годишно, обезпечавайки тези хора с достойни занимания и предоставяйки им възможност да станат пълноценни граждани;
• Страната е достатъчно богата, а нейното население доста изкусно в занаятите и трудолюбиво, което позволява на страната да стане водеща в световната търговия.

С други думи, Англия била готова за величието. На какво се е основавал Пети, правейки такива многообещаващи изводи? Неговата книга се казвала „Политическа аритметика“ и той претендирал за превръщането на политиката в наука. Подобно на Нютон, който при създаването на Теорията за гравитацията се е основавал на количествените измерения и изводи на астрономите Тихо Браге и Йохан Кеплер, Пети се е опирал на числата като доказателство на здравото състояние на английското общество. В своята книга, Пети пише:

„Използваният от мен метод все пак е необичаен, защото вместо да употребявам думи само в сравнителна и превъзходна степен и да прибягвам към умозрителни аргументи, аз предпочетох да изразявам своите мисли с числа, теглилки и мерки (аз отдавна желаех да направя това, за да покажа какво е политическа аритметика), употребявайки само аргументи, идващи от чувствения опит, и разглеждайки само причините, които имат видимо основание в природата. Това, което зависи от непостоянството на умовете, мненията, желанията и страстите на отделните хора, аз оставям на другиго“.

С други думи, при оценката на обществените явления Пети е изхождал не от мъглявите разсъждения за природата на човека и държавата, а от показатели, които могат да бъдат измерени и оценени количествено. Той е вярвал, че създадената от него политическа аритметика, ще позволи на монарси и управници да управляват човечеството на основата на предлаганите научни принципи, а не на ирационалното мислене и поведение, което е свойствено за хората.

Интелектуалната смелост в идеята на Пети поразява и днес, три столетия след написването на неговата книга. Учени и политици и до днес спорят за това, доколко постъпките на хората се определят от разума и логиката, и доколко – от капризи и предразсъдъци. В книгата „Човек, държава и война“ (1954) Кенет Валц мечтае за времето, когато международните отношения ще се основават на рационални теории, а не на догми и политическа риторика. „При липса на развита теория, - пише той,  - постъпките и реакциите на съвременните политици почти винаги се диктуват от техния характер и възпитание, а не от реалитито на международната обстановка“.

Откъс от книгата на Филип Бол „Критическата маса. Как едни явления пораждат други"